мъгли | fogs

Онази сутрин навихме часовника и станахме в 7:00.

Облякохме всичките си налични дрехи и излезнахме от хотела.

Носът ми моментално замръзна, но във въздуха се усещаше мирис на гора… най-хубавото усещане, за което човек може да мечтае…

Пътят беше пуст, не се виждаше жив човек.

Мъглата се стелеше над язовира и за момент на хоризонта се мярна рибарска лодка. Всеки луд с номера си, казваше мама, когато баща ми става в 3, за да ходи за риба.

Ах, нахлуват прекрасни детски спомени, а носът ми продължава да зъзне…